ТАРТЮФ от Жан – Батист Молиер
ДРАМАТИЧЕН театър “Никола Впцаров” – Благоевград Билети на касата на Драматичен Театър “Никола Вапцаров” – Благоевград цена 15,10 лв 25.02.2021г. 19ч. ЗАПОВЯДАЙТЕ !!!
Място на събитието:
Всички
Всички
"Арена Парк" Благоевград
7 COY
7 COY "Kузман Шапкарев"
7 COY "Kузман Шапкарев"
8 СУ " Арсении Костенцев " кв.Еленово
AУБ
III ОУ „ Димитър Талев ”
III ОУ „Д. Талев“
Stage bar
V СОУ „Г. Измирлиев”
VI СОУ "Иван Вазов" - Благоевград
Академичен център „Балкански“, аудитория „Андрей Делчев“ в сградата на АУБГ Благоевград
Арт салон на Радио Благоевград
Аудиториум АУБ
Аудиториум на АУБГ
Баражите на р. Бистрица
Белица
Благоевград
БНР – Радио Благоевград
Бул. “Св. св. Кирил и Методий”
Бюст-паметник на Тодор Александров Ул. „Крали Марко“ 4
Бюст-паметник „ В. Левски“
Владишки дом на Неврокопска св. митрополия
Военно поделение-Благоевград
Голям читалищен салон
Голям читалищен салон /балкона/
Голяма зала на ГХГ
Голяма сцена
Голяма сцена на ДТ „ Никола Вапцаров
градинката пред хотел Монте Кристо
Градска градина
Градска художествена галерия
ДВЕТЕ ЗАЛИ В ГХГ
двора на Измирлиева къща, кв. "Вароша"
Дворът на къща „Техника”
Детски отдел
Дом за възрастни хора „Св. Петка”
Дом за възрастни хора „Св. Петка” в кв. „Струмско“
Дом за възрастни „Св. Петка” в кв. „Струмско”
Дом за стари хора „Света Петка“ - Благоевград
Дом на младостта зала 3
дом на пенсионера център Благоевград
ДТ
ДТ "Никола Вапцаров"
ДТ "Никола Вапцаров"
Зала
Зала "Вароша"
Зала "Яворов"
зала "22 септември "
Зала "Вароша"
Зала "Орфей" (парк "Македония")
зала "Скаптопара"
Зала "Яворов"
Зала "Яворов", ДТ "Никола Вапцаров"
зала 3, Дом на младежа
Зала Детски отдел
Зала Камерна опера
Зала на Кукления театър
Зала – куклен театър
Зала „22- ри септември”
Зала „Временни изложби“
Зала „Временни изложби“, РИМ – Благоевград.
Зала „Изкуство“
Зала „Уча.се“
Залите на ГХГ и РИМ
Зелени Площи
Измирлиева къща кв. "Вароша"
Камерна опера
Камерна сцена
Камерна сцена Камерна опера
кв. Вароша
кино „Синемакс“
клуб на Пенсионера жк.Еленово
Клуб на пенсионера-Благоевград
Кметство Изгрев
Конферентна зала, РИМ – Благоевград.
концертно студио на Радио Благоевград
Концертно Студио Радио Благоевград
Кортове Бачиново
Куклен театър
къща „Дърворезба“
Ларго мол
Летен театър, кв. „Вароша“
Ловен Дом
м. Бодрост
местност "Предела"
Младежки дом
Моста на влюбените
Народно читалище
Народно читалище "Н. Й. Вапцаров- 1866"
Народно читалище "Н. Й. Вапцаров- 1866"
начало от паметника на Димитър Благоев
Нова зала, РИМ – Благоевград
Нова многофункционална зала, РИМ – Благоевград.
Обединен детски комплекс - Благоевград
Община Благоевград
Община Благоевград и СИНЕЛИБРИ ФОНДАЦИЯ
Общински куклен театър Благоевград
Окръжен съд
Отдел „Читални“
Паметна плоча на загиналите във войните за обединението и независимостта на България пл.Георги Измирлиев
Паметници – гр. Благоевград
парк "Македония" - Района на казармите-Благоевград
Парк Ловен Дом
парк „Бачиново”
Пл. "Васил Левски"
Пл. "Народни будители"
пл. Георги Измирлиев-Македонче
пл. “В. Левски”
пл. “Мите Марков”
пл. „Васил Левски“
Пл. „Г. Делчев"
Пл. „Македония”
Пл. „Македония”, Спортен комплекс „Пирин”, парк „Бачиново”
пл. „Народни будители”
Пл.”Г.Измирлиев”
Площад "България"
площад "Народни будители"
площад Македония
Площад „Георги Измирлиев" 1
Площад „Георги Измирлиев" 1
Площад „Народни будители”
Площадка пред Исторически музей
Плувен басейн „Пирин“
Помощно училище "Св. Паисий Хилендарски"
Православен информационен център на Неврокопска св. митрополия
Православния информационен център
Пред сградата на библиотеката
Пред „Мощанска къща”
Района на казармите-Благоевград
Регионален исторически музей
Регионална библиотека
Регионална библиотека "Димитър Талев"
Регионална библиотека "Димитър Талев"
РИМ - Благоевград
РТЦ Благоевград
с. Делвино
с. Дъбрава
с. Лешко
с.Рилци
село Дъбрава
Скаптопара кампус
ски писта
Ски писта
ски писта "Картала"
ски писта "Картала"
Ски писта "Картала"
СОУИЧЕ „Св. Климент Охридски
Спортен интернат
Спортен комплекс „Пирин”
Спортна зала на АУБ
Спортна площадка "Арена Парк"
стадион "Христо Ботев"
стадион "Христо Ботев"
СУ " ИВАН ВАЗОВ " КВ.СТРУМСКО
Сцената на куклен театър
Туристически културно-информационен център - Благоевград
ул.“Арсени Костенцев“ и градинката между НАП и пл. “Македония“
Учебен корпус № 8 Зала „ Усет“
Училищни спортни площадки
Филиална библиотека
Фоайе Драматичен театър "Н.ВАПЦАРОВ"
фоайе регионална библиотека
Фоайе РИМ Благоевград
Хижи „Бодрост”
Хижи „Бодрост”, „Македония”, „Чакалица”
Хорова зала „Проф. Христо Арищиров”
храм “Въведение Богородично”
Централна библиотека
Централна градска част
Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград
Център по изкуствата
ЦПЛР-ЦЛТРДБ
Читалня-Детски отдел
ЮЗУ „Неофит Рилски“
язовир „Стойковци”
„Измирлиева къща“ Кв. „Вароша“
„Македония”
„Роден дом на Георги Измирлиев-Македончето“
„Чакалица”
Организатор:
Всички
Всички
"Три Беарс Ентъртеймънт“
NOBLIK STUDIO
Tанцов клуб „Силвана денс“
Американски университет в България (АУБ)
Ансамбъл „Българе“
Ансамбъл „Пирин“
Биг Бенд Благоевград
Бонини ЕООД
Българска федерация по канадска борба
Български арт и фолклорен център “Нестия”
Български хоров съюз
Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и Регионален исторически музей – Благоевград
Вер-Ди-Арт , Димитрина Николова
Вива Арте
Военен клуб- Благоевград
Георги Иванов
Градска художествена галерия
Градска художествена галерия, издателство „Black Flamingo“
Денс студио „Дежа ву“
Денс студио „Дежа вю“
Детски парламент
ДЗЗД „Школа за популярни песни и танци „Николина Чакърдъкова“
Драматичен куклен театър „Васил Друмев“ гр. Шумен
Драматичен куклен театър „Иван Димов“ Хасково
Драматичен театър „Ст. Киров“ Сливен
Драматично- куклен театър „Иван Димов“ Хасково
Драматично-куклен театър „В. Друмев“ гр.Шумен
ДТ
ДТ "Никола Вапцаров"
ДТ "Константин Величков" – Пазарджик
ДТ "Никола Вапцаров"
ДТ “Невена Коканова“ Гр. Ямбол
ДТ „К. Величков“ Пазарджик
ДТ „Ст.Бъчваров” – Варна
Държавен музикален и балетен център - София
Държавен театър Разград
Държавна опера – Бургас
Държавна опера- Стара Загора
Държавна опера-Стара Загора и Камерна опера Благоевград
ЕГ ”Акад. Людмил Стоянов”
Езикова Гимназия „Акад. Л.Стоянов“
Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“
зала "Скаптопара"
Зала „Яворов“
Иванов Мюзик ЕООД
Импресарска къща "Вер-ди Арт"
Импресарска фирма „Ревю“ Пловдив
Камерна опера Благоевград
кино „Синемакс“
Куклен театър
курс „Православна култура” Община Благоевград
КХГ „Пирин“
Литературно- творчески клуб „Оксиморон”
Малък градски театър "ЗАД КАНАЛА"
Междуучилищен зетгъп да гпусоно-политехническо обучение
Местна комисия за борба с противообществените прояви
Младежки дом
Младежки театър „Н. Бинев“
Младежки театър”Н. Бинев"
Монтемюзик
Музикална школа „Сеньо Артист“
музикално училище "Престо"
Народен театър „Иван Вазов"
Народно читалище
Народно читалище "Н. Й. Вапцаров- 1866"
Народно читалище "Н. Й. Вапцаров- 1866"
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов‘ и Община Благоевград
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”
Национална Хуманитарна Гимназия
Национална хуманитарна гимназия „Св.св Кирил и Методий“
Недеков арт Николай Недеков
Нов Театър - НДК
НХГ „Св. св. Кирил и Методий“
НЧ „Н.Й.Вапцаров – 1866“
Обединен детски комплекс - Благоевград
Общ. посредник на община Благоевград доц. Д-р Валентин Василев, Детския парламент в Благоевград и Регионален исторически музей – Благоевград
Община Белица
Община Благоевград
Община Благоевград и СИНЕЛИБРИ ФОНДАЦИЯ
Общинска художествена галерия
Общински Драматичен Театър- Кюстендил
Общински Куклен Театър
Общински куклен театър Благоевград
Общински куклен театър, Театър „Арт Ленд“
Общински съвет по наркотичните вещества , II ОУ „Димитър Благоев“
ОДТ ”Н.Коканова”-Дупница
ОКИ „Възраждане”
ПК „Ажур Пико“
ПК „ФЕРИ АРТ“
Почетно консулство на Република Казахстан в Република България
Православен информационен център на Неврокопска св. митрополия
Православния информационен център
Продуцентска къща „Théatro“
Продуцентска къща „Ени филм“
Продуцентска къща „Петра адвертайзинг“
Професионална гимназия по икономика
Професионална гимназия по икономика- Благоевград
Разградски драматичен театър
Регионален исторически музей
Регионален исторически музей – Благоевград, Българска фондация „Биоразнообразие“ и СНЦ „ Зелени Балкани“.
Регионален исторически музей – Благоевград, Община Благоевград, РУО - Благоевград.
Регионална библиотека
Регионална библиотека "Димитър Талев"
Регионална библиотека "Димитър Талев"
Регионално управление на образованието- Благоевград
РЗИ - Благоевград
РЗИ, РУО и МКБППМН – Бл-град, VІІ СУ "Кузман Шапкарев"
РИМ Благоевград
РИМ – Благоевград, Регионалното управление на образованието и Македонски научен институт
РИМ – Ловеч, РИМ - Благоевград, РИМ - Велико Търново, РИМ - Пазарджик, РИМ - Разград и РИМ – Търговище
Сатиричен театър „Ал. Константинов“
Сдружение „Българска спортна федерация за деца и младежи в риск”, Държавната агенция за закрила на детето
Симфониета – Видин
Спортен клуб по канадска борба „Армспорт“
Спортен клуб „Диамо“ – Благоевград, Българската федерация по автомобилен спорт
Спортен комплекс „Пирин” и „Скаптопара”
СУ „Кузман Шапкарев“
Танцов клуб „Блясък“
Театралана формация „Мелпомена“
Театрална къща „Вива Арте“
Театрална къюа „Вива арте“
Театрална формация Мелпомена Театър "К. Величков"
Театрална формация „Мелпомена“
Театрална школа "Ер малък" към ДТ"Проф. Енчо Халачев
Театрално музикален център Кърджали
Театър "GESTUS"
Театър "БОНИНИ"
Театър "Българска армия"
Театър „ Искри и сезони”
Театър „199“
Театър „Българан“
Театър „Българска армия“
Театър „Българска армия“ София
Театър „Възраждане“
Театър „Мелпомена“
Театър „Сава Огнянов“ Русе
Театър „Сълза и смях“
Траматичен театър „Невена Коканова“ Ямбол
Туристически културно-информационен център - Благоевград
Фери Арт ЕООД
Фолклорен ансамбъл „Веселие“ гр.Симитли
Фондация „Credo Bonum“
Фондация „Българско танцово изкуство“
Фондация „Йордан Камджалов“
Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград
Център за танци „Влахов“
Център по изкуствата
ЦЛТРДБ
ЦПЛР-ЦЛТРДБ
Югозападен университет
ЮЗУ „Неофит Рилски“
„LM SI GROUP” ЕООД
„ЕНИ ТУР“ ООД
„Сенс Мюзик“ ЕООД
„Три Беарс Ентертеймънт“ ООД
февруари 22 (понеделник) 09:30 - март 1 (понеделник) 18:00
Пред сградата на библиотеката
Регионална библиотекаreglibblg@abv.bg
(петък) 19:00 - 20:30
Камерна сцена
Камерна опера Благоевград
27фев10:1512:30Постановката – „Трите прасенца“
(събота) 10:15 - 12:30
Сцената на куклен театър
Общински Куклен Театър
ДРАМАТИЧЕН театър “Никола Впцаров” – Благоевград Билети на касата на Драматичен Театър “Никола Вапцаров” – Благоевград цена 15,10 лв 25.02.2021г. 19ч. ЗАПОВЯДАЙТЕ !!!
Легендата за възникването на града е свързана с един от неговите символи – конят. Според преданието преди много години в района на днешната Област Благоевград вилнеела тежка болест, от която масово умирали хора. Тогава населението решило, че трябва да се премести, като за целта трябвало да си намери по-хубаво място за живеене. Така започнали да търсят по-благоприятна територия. За целта пуснали един кон, който дълго се скитал, но накрая спрял на едни зелени поляни край река Бистрица, в близост до минералните извори. Именно около тях започнало да се изгражда бъдещето селище – Горна Джумая. Самият символ на коня и днес е важен за Благоевград, като дори може да бъде видяна скулптура, която се намира в долния край на града, на неговия вход. Идеята на скулптурната фигура е да напомня за легендата.
Днес Благоевград е един много добре развит град, който има добра промишленост, а също така държи много на развитието на културата. В него живеят много хора от съседните общини и села. От Втората световна война насам градът става по-привлекателен, като за целта се развива силна хранително-вкусова промишленост, с електроника и разни други модерни производства.
Едно от най-интересните кътчета, които си заслужава да се видят в Благоевград е старинният квартал Вароша, разположен на левия бряг на р. Бистрица, в ската на Рила планина. Тесни калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от двете им страни, с малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани. Вароша се обособява като квартал на християнското население в града в края на ХVІІ в. Тогава българи от околните села, които се занимават със занаяти и търговия, се преселват в него, изграждат своите малки едноетажни къщички и заживяват в мир с турското население. Едва към средата на ХІХ в. започват да се строят по-големи, двуетажни къщи с типичната планова схема за възрожденския период на строителство – със стопански помещения в приземния етаж и жилищни – на втория. От този период са Мощанската къща, Диневата къща, Унчевата къща /Чорбаджигошевата/ и др. Цяла улица, наречена “влашката”, с големи двуетажни къщи, издигащи се от двете страни на тясна, калдъръмена уличка, чийто стрехи сякаш се сливат във висините, е унищожена в периода на голямото строителство за посещението на дипломатическия корпус и на това място са издигнати сградите на музея и младежкия дом.
В малкото пространство между Младежкия дом и групата от стари къщи от началото на ХХ в., оформено като площад “Мите Марков”, е разположен паметникът на Македоно-одринското опълчение. Негов автор е Борис Гондов. Творбата е поставена през 1979 г. Монументът е внушителен. Върху голяма площадка е поставен гранитен пиедестал с изсечени релефни фигури на опълченци в цял ръст. Над тях на втори пиедестал е поставена бронзовата фигура на “Зовящата победа”.
На пл. Македония или “старият площад”, е издигнат паметник на Гоце Делчев. Негов скулптор е Крум Дерменджиев. Поставен е през 1955 г. Фигурата на Г. Делчев е в цял ръст, с хайдушко облекло и наметнат ямурлук.
Новият площад “Г.Измирлиев-Македончето” се оформя в годините 1985-87 във връзка с посещението на дипломатическия корпус и цялостното обновяване на централна градска част. Той се оформя от сградите на Общината, ДТ “ Вапцаров”, сградата на Американския университет в България, ЮЗУ “Н. Рилски” и Регионална библиотека, сградата на НТС и Областния съвет, пощата. Силни художествени елементи, участващи в неговото оформяне са: фонтанът от мраморни късове, паметникът на Д. Благоев и скулптурната група “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият”.
Фонтанът е разположен на по-ниско равнище в площадното пространство. Оформен е от три големи мраморни къса с пирамидална форма, които представят трите големи планини на територията на Пиринския край – Рила, Пирин и Родопи. Автор е Иван Русев. До него е разположена чешмата с двата лъва. Стилът й напомня занаятчийските произведения на каменоделците от епохата на Възраждането.
Паметникът на Д.Благоев е създаден от скулптора Борис Гондов през 1971 г. Той е типично за времето си произведение по стил и по начин на изграждане на образа. Седналата фигура на Дядото със свободно поставени върху бастун ръце е излята от бронз и поставена върху нисък пиедестал. Излъчва спокойствие и внушителност.
Скулптурната композиция на Павел Койчев, състояща се от трите фигури “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият”. е създадена през 1987 г. Характеризира се с нетрадиционно скъсени пропорции на фигурите и липса на “реалистична точност” при създаване на човешки образи. Композицията е безспорно постижение на автора, както и за скулптурното мислене от последните десетилетия. Създадена е за свободното пространство пред ж.п. гарата в града и случайно прехвърлена на сегашното й място през 1992 г., което показва, че това не е най-удачното решение.
Бюст- паметник на Георги Измирлиев –Македончето се намира на площада с фонтаните срещу сградата на Общината. Автор е професор Димитър Сотиров. Открива се през 2006 г. във връзка със 130 г. от Априлското въстание и обесването на революционера.
Бюст-паметник на Г. Измирлиев има и пред V-то СОУ “Г.Измирлиев” с автор Виолета Димчева. Поставен е през 1969 г.
Паметник на Св. Св. Кирил и Методий пред НХГ с автор Николай Терзиев е поставен през 1980 във връзка със 100 г. на гимназията – бивша Солунска. Образите са силно опростени, относително безплътни и стилизирани, но запомнящи се.
В града има множество мемориални изображения на редица видни личности.
Бюст-паметник на В. Левски, с автор Крум Дерменджиев, поставен през 2000 г. Бюстът е отлят от бронз и е поставен върху висок пиедестал. Разположен е в зелената площ срещу ПГСАГ “В. Левски”.
Бюст -паметник на П. Яворов. Намира се в градската градина в близост до хотел “Ален мак”. Поставен е през 1933, но неговият автор за сега не е известен. Като близък съратник на Г. Делчев и участник в национално-освободителните борби на населението от Пиринския край, той е особено почитан тук. Бюстът е поставен върху пиедестал от гранит.
Бюст-паметник на Ильо Марков-Беровски /дядо Ильо Малешевски/. Той е особено популярен сред населението в Пиринския край като хайдушки войвода. Участва в Сръбско-турската война 1885 г., в Руско-турската война от 1977/78 г., в Кресненско-Разложкото въстание 1978/79 г. Добил е още приживе легендарна слава, а подвизите му са възпети в много народни песни. Автор на паметника е Калин Димитров. Поставен е през 1970 г. Бюстът е отлят от бронз и поставен на гранитен пиедестал. Намира се в алеята срещу музея непосредствено до корито на реката.
Барелеф на Никола Вапцаров, с автор Стою Тодоров, поставен на фасадата на ДТ “Н. Вапцаров”.
Паметен знак от признателното население на Горна Джумая, който показва мястото и датата на посрещане на освободителните руски войски от ІV мариополски полк, предвождан от майор Иван Павлович Орлински – 12.ІІ.1978 г. се намира в градинката пред главния вход на стадиона. Близо до него, в ляво от стълбите на стадиона се издига внушителна скулптурна фигура на спортист в цял ръст, с топка в дясната ръка. Неин автор е Крум Дерменджиев.
Паметник-костница на загиналите в Балканската война и освобождението на Г.Джумая от турско иго признателното население е издигнало в дясно на пътя за Ловния дом. Той представлява пирамида от отделни каменни късове, в основата на която са изписани местата, където са водени бойни действия през войната. Непосредствено до него е гробът на Мите Марков.
В парка Ловен дом през 60-те години на ХХ в. е изграден паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма. Зад него са разположени осем плочи с имената на загиналите в борбата против фашизма.
Пътуващите по международния път Кулата-София срещат на входа на града като паметен знак “Летящия кон”. Негов автор е Иван Нешев. Той се извисява на метална траверса под остър ъгъл, разположена на нисък хълм край самия път. Свързан е с легендата за създаване на града.
Тя заема централно място в квартал “Вароша”. Тя е построена на мястото на по-стара, малка църква, към която е имало метох на Рилския манастир и килийно училище. Изгражда се в продължение на четири години – от 1840 до 1844 г. от майсторите Доне и Христо от с. Стоймирово, Малешевско. С построяването й българите от града изразяват своето нараснало религиозно национално съзнание и икономическо замогване. През 1850 г. в двора на църквата е построена училищна сграда, която изгаря. На нейно място през 1881 г. е изградено ново триетажно училище, което днес не съществува.
Църквата е трикорабна псевдобазилика с четирискатен покрив. На източната стена има полукръгла апсида, а на западната – открит притвор, построен по-късно. Арките на притвора отчетливо следват члененията на вътрешния обем. На западната фасада стрехата е оформена вълнообразно.
Стените на църквата са зидани от ломен камък, споени с хоросан. Размерите на църквата са 12,5 на 23 м, височина от 6 до 8 м. Два реда дървени колони, поставени върху зидани каменни бази разделят корабите.
Изписването на църквата е извършено на два етапа. Стенописите около входната врата на църквата в откритата галерия са от 1882 г., което се вижда от надписа над сцените, илюстриращи притчата за богатия и бедния Лазар. Работата над стенописите в откритата галерия продължава през 1889 г. А през 1888 г. са изписани северните стени в наоса. Стенописите са дело на майстори от Банската школа в последния етап от нейното развитие, който бележи упадък в професионализма на зографите, както и на цялото българско възрожденско изкуство. В храма са работили няколко майстори: Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев.
Стенописите от Възраждането са върху южната и северната стена в наоса, трите слепи купола в централния кораб, нишите на прозорците, стените и аркадата на откритата галерия.
В наоса декоративната украса е разгърната в четири хоризонтални пояса. Сцените са рисувани плътно една до друга и са разделени от червени ивици.
Непосредствено над цокъла са изписани фигурите на правите светци, но със силно редуциран брой. Липсата на светци от този регистър се компенсира от образите, изписани в нишите на прозорците. На северната стена в посока от запад на изток са разположени групите на апостолите, на йерарси свещеномъченици и йерарси светители, в нишата на четвъртия прозорец – светци –войни и йерарси и последната група е на светци – монаси. На южната стена този ред продължава, но преобладават изображенията на светци-войни. От изток на запад те са изписани последователно в нишите на трите прозореца, като във втория редицата е прекъсната от Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян и Св. Пантелеймон. Следват група на преподобните в монашески облекла и преподобните и свещеномъченици йерарси. Всеки прозорец е охраняван от един серафим, изписан в долната част на нишата, с изключение на първия прозорец, където е изобразен архангел.
На северната стена са изобразени 12 сцени от цикъла на Страстите: Юда взима сребърниците; умиване нозете на учениците; тайната вечеря; молитвата на Христос в Гетсиманската градина, целувката на Юда; Христос пред съда на Ана и Кайафа; Поругание Христово; Войниците водят Христос към кръста; Третото отричане на Петър; Разпятие; полагане в гроба и Свалянето на кръста. Те се преплитат с композиции, илюстриращи евангелските събития след Възкресението на Христос и с Големите празници. Цикълът на празниците е разпределен на северната и южната стена.
В трите купола се вижда изображение на Бог Саваот, Исус Христос с евангелски чинове и Богородица с пророци.
Една от най-интересните композиции в църквата е “Колелото на живота” в откритата галерия. Тя е подобна на същата сцена, изписана от зографите в близкото с. Бистрица няколко години по-рано. Пейзажите, които представят четирите годишни сезона, са обединени с ленти, върху които са изписани имената на четирите континента. Имената на месеците са изписани с употребяваните названия от местното население – тревен, брезен, сърпен, цветен, горещник, листопад, стъден и положек /другите не се разчитат/. Включени са и редица реалистични детайли от съвремието като тамбура и характерно за района народно облекло.
Над входната врата от двете страни на нишата с патронното изображение “Въведение Богородично” са изписани фигурите на Св. Кирил и Св. Методий. Техните образи са широко разпространени в българското изкуство през Възраждането, но в тази църква те свидетелстват за будния дух на населението и факта, че богослужението в нея вече се извършва на български език. Двамата светии се ползвали с голяма почит от джумайци, които открито демонстрирали протеста си срещу гръцкото духовенство. Това показват и надписите по стенописите, изписани на български език, близостта на църквата до училището и обвързването на църковната стенопис с просветителските идеи през Възраждането.
Професионалното изпълнение на стенописите отстъпва от нивото на изкуството през Възраждането, но оригиналното тълкуване на композицията “Колелото на живота”, отделни сцени и ролята на храма в опазването на българската духовна култура след 1878 г., ги нареждат сред ценните паметници от българското възрожденско художествено наследство.
Църквата е национален паметник на културата.
В северната част на двора й е поставен паметен знак на първия военен комендант на града след освобождението му през 1878 г. и починал в него през същата година – майор Иван Павлович Орлински.
В западната част на двора на църквата се намира мемориал “Делчев род”. Изгражда се през 1979-80 г. Проектът е на колектив в състав: арх. Богдан Томалевски, худ. Христо Стефанов и скулптора Иван Нешев. Композицията се състои от шест ниши с полукръгли апсиди, в които са реализирани мозайки с исторически моменти от национално-освободителните борби в Македония. Мемориалът е костница на рода на Гоце Делчев. Върху плоча, поставена хоризонтално и под наклон, са изписани имената на Делчевия род.
Благоевград е университетски град. В него се намират Югозападният университет “Неофит Рилски “ и Американският университет в България, които все повече се налагат в културния и обществения живот на града и носят славата му на най-младия университетски център.
Благоевград, разположен в непосредствена близост до Гърция и Македония, с наличие на съвременни транспортни връзки, богат със своите културни и исторически забележителности, с природните си красоти и лечебни минерални води, става все по-привлекателен за културен и екологичен туризъм, за летен и зимен отдих.