Легендата за възникването на града е свързана с един от неговите символи – конят. Според преданието преди много години в района на днешната Област Благоевград вилнеела тежка болест, от която масово умирали хора. Тогава населението решило, че трябва да се премести, като за целта трябвало да си намери по-хубаво място за живеене. Така започнали да търсят по-благоприятна територия. За целта пуснали един кон, който дълго се скитал, но накрая спрял на едни зелени поляни край река Бистрица, в близост до минералните извори. Именно около тях започнало да се изгражда бъдещето селище – Горна Джумая. Самият символ на коня и днес е важен за Благоевград, като дори може да бъде видяна скулптура, която се намира в долния край на града, на неговия вход. Идеята на скулптурната фигура е да напомня за легендата.

Днес Благоевград е един много добре развит град, който има добра промишленост, а също така държи много на развитието на културата. В него живеят много хора от съседните общини и села. От Втората световна война насам градът става по-привлекателен, като за целта се развива силна хранително-вкусова промишленост, с електроника и разни други модерни производства.

Едно от най-интересните кътчета, които си заслужава да се видят в Благоевград е старинният квартал Вароша, разположен на левия бряг на р. Бистрица, в ската на Рила планина. Тесни калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от двете им страни, с малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани. Вароша се обособява като квартал на християнското население в града в края на ХVІІ в. Тогава българи от околните села, които се занимават със занаяти и търговия, се преселват в него, изграждат своите малки едноетажни къщички и заживяват в мир с турското население. Едва към средата на ХІХ в. започват да се строят по-големи, двуетажни къщи с типичната планова схема за възрожденския период на строителство – със стопански помещения в приземния етаж и жилищни – на втория. От този период са Мощанската къща, Диневата къща, Унчевата къща /Чорбаджигошевата/ и др. Цяла улица, наречена “влашката”, с големи двуетажни къщи, издигащи се от двете страни на тясна, калдъръмена уличка, чийто  стрехи сякаш се сливат във висините, е унищожена в периода на голямото строителство за посещението на дипломатическия корпус и на това място са издигнати сградите на музея и младежкия дом.

Паметници на културата

В малкото пространство между Младежкия дом и групата от стари къщи от началото на ХХ в., оформено като площад  “Мите Марков”, е разположен паметникът на Македоно-одринското опълчение. Негов автор е  Борис Гондов. Творбата е поставена през 1979 г. Монументът е внушителен. Върху голяма площадка е поставен гранитен пиедестал с изсечени релефни фигури на опълченци в цял ръст. Над тях на втори пиедестал е поставена бронзовата фигура на “Зовящата победа”.

На пл. Македония или “старият площад”, е издигнат паметник на Гоце Делчев. Негов скулптор е Крум Дерменджиев. Поставен е през 1955 г. Фигурата на Г. Делчев е в цял ръст, с хайдушко облекло и наметнат ямурлук.

Новият площад “Г.Измирлиев-Македончето” се оформя в годините 1985-87 във връзка с посещението на дипломатическия корпус и цялостното обновяване на централна градска част. Той се оформя от сградите на Общината, ДТ “ Вапцаров”, сградата на Американския университет в България, ЮЗУ “Н. Рилски” и Регионална библиотека, сградата на НТС и Областния съвет, пощата. Силни художествени елементи, участващи в неговото оформяне са: фонтанът от мраморни късове, паметникът на Д. Благоев и скулптурната група “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият”.

Фонтанът е разположен на по-ниско равнище в площадното пространство. Оформен е от три големи мраморни къса с пирамидална форма, които представят трите големи планини на територията на Пиринския край – Рила, Пирин и Родопи. Автор е Иван Русев. До него е разположена чешмата с двата лъва. Стилът й напомня занаятчийските произведения на каменоделците от епохата на Възраждането.

Паметникът на Д.Благоев е създаден от скулптора Борис Гондов  през 1971 г. Той е типично за времето си произведение по стил и по начин на изграждане на образа. Седналата фигура на Дядото със свободно поставени върху бастун ръце е излята от бронз и поставена върху нисък пиедестал. Излъчва спокойствие и внушителност.

Скулптурната композиция на Павел Койчев, състояща се от трите фигури “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият”. е създадена през 1987 г. Характеризира се с нетрадиционно скъсени пропорции на фигурите и липса на “реалистична точност” при създаване на човешки образи. Композицията е безспорно постижение на автора, както и за скулптурното мислене от последните десетилетия. Създадена е за свободното пространство пред ж.п. гарата в града и случайно прехвърлена на сегашното й място през 1992 г., което показва, че това не е най-удачното решение.

Бюст- паметник на Георги Измирлиев –Македончето се намира на площада с фонтаните срещу сградата на Общината. Автор е професор Димитър Сотиров. Открива се през 2006 г. във връзка със 130 г. от Априлското въстание и обесването на революционера.

Бюст-паметник на Г. Измирлиев има и пред  V-то СОУ “Г.Измирлиев”  с автор Виолета Димчева. Поставен е през 1969 г.

Паметник на Св. Св. Кирил и Методий пред НХГ с автор Николай Терзиев е поставен през 1980 във връзка със 100 г. на гимназията – бивша Солунска. Образите са силно опростени, относително безплътни и стилизирани, но запомнящи се.

В града има множество мемориални изображения на редица видни личности.

Бюст-паметник на В. Левски, с автор Крум Дерменджиев, поставен през 2000 г. Бюстът е отлят от бронз и е поставен върху висок пиедестал. Разположен е в зелената площ срещу ПГСАГ “В. Левски”.

Бюст -паметник на П. Яворов. Намира се в градската градина в близост до хотел “Ален мак”. Поставен е през 1933, но неговият автор за сега не е известен. Като близък съратник на Г. Делчев и участник в национално-освободителните борби на населението от Пиринския край, той е особено почитан тук. Бюстът е поставен върху пиедестал от гранит.

Бюст-паметник на Ильо Марков-Беровски /дядо Ильо Малешевски/. Той е особено популярен сред населението в Пиринския край като хайдушки войвода. Участва в Сръбско-турската война 1885 г., в Руско-турската война от 1977/78 г., в Кресненско-Разложкото въстание 1978/79 г. Добил е още приживе легендарна слава, а подвизите му са възпети в много народни песни. Автор на паметника е Калин Димитров. Поставен е през 1970 г. Бюстът е отлят от бронз и поставен на гранитен пиедестал. Намира се в алеята срещу музея непосредствено до корито на реката.

Барелеф на Никола Вапцаров, с автор Стою Тодоров, поставен на фасадата на ДТ “Н. Вапцаров”.

Паметен знак от признателното население на Горна Джумая, който показва мястото и датата на посрещане на освободителните руски войски от ІV мариополски полк, предвождан от майор Иван Павлович Орлински – 12.ІІ.1978 г. се намира в градинката пред главния вход на стадиона. Близо до него, в ляво от стълбите на стадиона се издига внушителна скулптурна фигура на спортист в цял ръст, с топка в дясната ръка. Неин автор е Крум Дерменджиев.

Паметник-костница на загиналите в Балканската война и освобождението на Г.Джумая от турско иго признателното население е издигнало в дясно на пътя за Ловния дом. Той представлява пирамида от отделни каменни късове, в основата на която са изписани местата, където са водени бойни действия през войната. Непосредствено до него е гробът на Мите Марков.

В парка Ловен дом през 60-те години на ХХ в. е изграден паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма. Зад него са разположени осем плочи с имената на загиналите в борбата против фашизма.

Пътуващите по международния път Кулата-София срещат на входа на града като паметен знак “Летящия кон”. Негов автор е Иван Нешев. Той се извисява на метална траверса под остър ъгъл, разположена на нисък хълм край самия път. Свързан е с легендата за създаване на града.

Църквата “Въведение Богородично”

Тя заема централно място в квартал “Вароша”. Тя е построена на мястото на по-стара, малка църква, към която е имало метох на Рилския манастир и килийно училище. Изгражда се в продължение на четири години – от 1840 до 1844 г. от майсторите Доне и Христо от с. Стоймирово, Малешевско. С построяването й българите от града изразяват своето нараснало религиозно национално съзнание и икономическо замогване. През 1850 г. в двора на църквата е построена училищна сграда, която изгаря. На нейно място през 1881 г. е изградено ново триетажно училище, което днес не съществува.

Църквата е трикорабна псевдобазилика с четирискатен покрив. На източната стена има полукръгла апсида, а на западната – открит притвор, построен по-късно. Арките на притвора отчетливо следват члененията на вътрешния обем. На западната фасада стрехата е оформена вълнообразно.

Стените на църквата са зидани от ломен камък, споени с хоросан. Размерите на църквата са 12,5 на 23 м, височина от 6 до 8 м. Два реда дървени колони, поставени върху зидани каменни бази разделят корабите.

Изписването на църквата е извършено на два етапа. Стенописите около входната врата на църквата в откритата галерия са от 1882 г., което се вижда от надписа над сцените, илюстриращи притчата за богатия и бедния Лазар. Работата над стенописите в откритата галерия продължава през 1889 г. А през 1888 г. са изписани северните стени в наоса. Стенописите са дело на майстори от Банската школа в последния етап от нейното развитие, който бележи упадък в професионализма на зографите, както и на цялото българско възрожденско изкуство. В храма са работили няколко майстори: Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев.

Стенописите от Възраждането са върху южната и северната стена в наоса, трите слепи купола в централния кораб, нишите на прозорците, стените и аркадата на откритата галерия.

В наоса декоративната украса е разгърната в четири хоризонтални пояса. Сцените са рисувани плътно една до друга и са разделени от червени ивици.

Непосредствено над цокъла са изписани фигурите на правите светци, но със силно редуциран брой. Липсата на светци от този регистър се компенсира от образите, изписани в нишите на прозорците. На северната стена в посока от запад на изток са разположени групите на апостолите,  на йерарси свещеномъченици и йерарси светители, в нишата на четвъртия прозорец – светци –войни и йерарси и последната група е на светци – монаси.   На южната стена този ред продължава, но преобладават изображенията на светци-войни. От изток на запад те са изписани последователно в нишите на трите прозореца, като във втория редицата е прекъсната от Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян и Св. Пантелеймон. Следват група на преподобните в монашески облекла и преподобните и свещеномъченици йерарси. Всеки прозорец е охраняван от един серафим, изписан в долната част на нишата, с изключение на първия прозорец, където е изобразен архангел.

На северната стена са изобразени 12 сцени от цикъла на Страстите: Юда взима сребърниците; умиване нозете на учениците; тайната вечеря; молитвата на Христос в Гетсиманската градина, целувката на Юда; Христос пред съда на Ана и Кайафа; Поругание Христово;  Войниците водят Христос към кръста; Третото отричане на Петър; Разпятие; полагане в гроба и Свалянето на кръста. Те се преплитат с композиции, илюстриращи евангелските събития след Възкресението на Христос и с Големите празници. Цикълът на празниците е разпределен на северната и южната стена.

В трите купола се вижда изображение на Бог Саваот, Исус Христос с евангелски чинове и Богородица с пророци.

Една от най-интересните композиции в църквата е “Колелото на живота” в откритата галерия. Тя е подобна на същата сцена, изписана от зографите в близкото с. Бистрица няколко години по-рано. Пейзажите, които представят четирите годишни сезона, са обединени с ленти, върху  които са изписани имената на четирите континента.  Имената на месеците са изписани с употребяваните названия от местното население – тревен, брезен, сърпен, цветен, горещник, листопад, стъден и положек /другите не се разчитат/. Включени са и редица реалистични детайли от съвремието като тамбура и характерно за района народно облекло.

Над входната врата от двете страни на нишата с патронното изображение “Въведение Богородично” са изписани фигурите на Св. Кирил и Св. Методий. Техните образи са широко разпространени в българското изкуство през Възраждането, но в тази църква те свидетелстват за будния дух на населението и факта, че богослужението в нея вече се извършва на български език. Двамата светии се ползвали с голяма почит от джумайци, които открито демонстрирали протеста си срещу гръцкото духовенство. Това показват и надписите по стенописите, изписани на български език, близостта на църквата до училището и обвързването на църковната стенопис с просветителските идеи през Възраждането.

Професионалното изпълнение на стенописите отстъпва от нивото на изкуството през Възраждането, но оригиналното тълкуване на композицията “Колелото на живота”, отделни сцени и ролята на храма в  опазването на българската духовна култура след 1878 г., ги нареждат сред ценните паметници от българското възрожденско художествено наследство.

Църквата е национален паметник на културата.

В северната част на двора й е поставен паметен знак на първия военен комендант на града след освобождението му през 1878 г. и починал в него през същата година  – майор Иван Павлович Орлински.

В западната част на двора на църквата се намира мемориал “Делчев род”. Изгражда се през 1979-80 г. Проектът е на колектив в състав: арх. Богдан Томалевски, худ. Христо Стефанов и скулптора Иван Нешев. Композицията се състои от шест ниши с полукръгли апсиди, в които  са реализирани мозайки с исторически моменти от национално-освободителните борби в Македония. Мемориалът е костница на рода на Гоце Делчев. Върху плоча, поставена хоризонтално и под наклон, са изписани имената на Делчевия род.

Образование

Благоевград е университетски град. В него се намират Югозападният университет “Неофит Рилски “ и Американският университет в България, които все повече се налагат в културния и обществения живот на града и носят славата му на най-младия университетски център.

Благоевград, разположен в непосредствена близост до Гърция и Македония, с наличие на съвременни транспортни връзки, богат със своите културни и исторически забележителности, с природните си красоти и лечебни минерални води, става все по-привлекателен за културен и екологичен туризъм, за летен и зимен отдих.